Пътувате по главния път Варна-София и минавате край Търговище. Пред погледа ви се редуват обичайни гледки, но една привлича вниманието ви – бяла фигура с форма на кон, изсечена върху един от хълмовете. И напълно естествено си задавате въпроса кой и кога е сътворил това?
Величествената фигура на Белия кон се появила преди повече от 100 години. Изправил снага над река Врана, върху източния склон на връх Острец (541м), Преславска планина, феноменът е създаден пред погледа на хората, от най-великия творец – Природата. Знае се и точната му рождена дата – 6 юли 1914 г. На този ден, в Търговище се излива пороен дъжд, който предизвиква най-голямото в историята на града наводнение. Придошлите води на река Врана отнасят 286 къщи, 57 дюкяна и отнемат живота на много хора. Тогава се оформя и природният феномен „Конят”.
Очевидец на случилото се е дядо Слави Вълчев Папазов, роден на 1 септември 1867 г., чиито кошари са се намирали точно под Белия кон, където сега е къмпинг „Люляка”. Самият той се спасил от стихията, като се приютява, с част от овцете си, в съседните Тачови кошари, намиращи се на високото.
След като водите се оттеглят, дядо Слави се завръща и с изумление установява творенията на стихията. Буйната дъждовна вода активизирала свлачище и изкоренила част от растителността, като по този начин оголила планинския склон. Свлеклите се камъни, пръст и дървета затрупали намиращата се наблизо свещена пещера Анна маара (Майчина пещера), в която неолитното население принасяло своите дарове. На отвесния склон останала само бялата пръст върху която и до днес не никне нищо. Хората оприличили фигурата на кон и я нарекли „Белият кон“.
Спомените на дядо Слави предаде неговият внук Спас Папазов. Същата история разказват и наследниците на дядо Гатю, който имал воденица на южния склон на същия баир, на гърба на Белия кон.
Историята е потвърдена и от наследниците на Сивриеви, чиято воденица се намирала на мястото на игрището за тенис-корт в хотелски комплекс „Белият кон“ и също била отнесена от наводнението, както и тези на Спас Узунов, който пък имал пчелин на мястото на днешния комплекс „Рай“.