Въбел е много по-старо селище от Търговище. Заради удобното му разположение и близост до града, по време на османското робство тук се заселват много турци. Отначало те се опитват да асимилират българското население, но постепенно разбират, че в резултат на техния натиск, българите започват да бягат от селището, а това на практика означава загуба на работна ръка.
За да се увеличи населението, турците съдействат на ратаите си, дошли от други села, да се женят за местни моми. Когато селото наброява вече 30 български къщи, местни будни българи, сред които дядо Братой, чорбаджи Стою, дядо Пею и дядо Георги поемат инициативата да си построят черква.
Поискали разрешение от местния мухтарин Юсенаа, но след неговия отказ, българите пратили дядо Стою и дядо Георги при разградския околийски управител Караян (тогава селото е било под административното управление на Разград). Делегацията моли управника да им разреши построяването на една стаичка за молитвен дом. Караян се отнесъл с уважение към пратениците и им позволил да си построят „хибадет ари” – параклис.
Място за храма дава от собствения си двор дядо Братойовлар, майстор на строежа е дядо Пею. За камбана им служи дървено клепало. Параклиса посвещават на Света Троица. Той служи на въбелчани до 1912 г., когато им става тесен. Тогава събират средства за строежа на нов храм, но войните спират временно строителството. Едва през 1918 г. църквата е завършена. През 1922 г. е била осветена от Дядо Симеон.
Църквата във Въбел е кръстокуполна базилика с обла абсида. Над притвора се издига класическа богата камбанария. Строена е от камък и червени пресовани тухли, зидани в последователно редуване. На това се дължи интересната и външна архитектурна украса. В този североизточен район на страната тази, както и омуртагската църква са с най-богати стенописи. Иконографисана е от самоукия художник Московченко.
Снимки: Валентин Княжевич