Според преданието, градът е основан от свещеник, който се заселил с многобройната си челяд край реката, на поляна, оградена отвсякъде с вековни гори. С много труд, изкоренявайки дърветата, той създавал нива след нива.
Една есен, ранен сняг затрупал малък турски отряд и той презимувал при семейството на свещеника. Когато се запролетило и войниците се добрали до Цариград, учуден султанът поискал да види стопанина, успял да изхрани войсковата част. Той пристигнал заедно със своите синове с волска кола, натоварена със земеделски сечива.
На въпроса как е успял да изхрани не само семейството си, а и войниците през изминалата дълга зима, свещеникът отговорил с жест и показал натоварената кола и синовете си. Султанът се възхитил и го изпратил обратно със заръка свободно да живее там, където се е заселил и да попува.
Прочул се свещеникът, все по-често започнали да го търсят сънародниците му за християнски обреди, а някои от тях издигнали къщи близо до неговия дом. Така, според легендата, се появило Попкьой (Попово село).
В действителност, за първи път името на селището се споменава в османски данъчен регистър от 1555г. като Поп Алагьоз, което означава “пъстроок поп”.
Попово е обявено за град през 1883 г. На 10 юни, с княжески указ, селото с преименува на „градец Попово“. На този ден се провежда тържествена сесия на Общинския съвет, на която се награждават заслужилите и почетните граждани на Попово.