Историята на малкия храм започва през 19 век. Около 1885-1886 г. жителите на селото построили параклис на името на светиите Петър и Павел над аязмо, за което преданията разказват, че водата му е лековита и помага на слепите да прогледнат. Постройката била дървена и при наводнение е разрушена.
100 години по-късно, през 1986 г., е храмът е съграден наново, върху основите на стария, но вече е посветен на Св. Св. Константин и Елена. Той е направен като покривало над извора, помагащ и до днес на хората при проблеми със здравето и зрението. Традицията е всеки, който пълни вода оттам, да оставя монета. Местните жители разказват любопитна история, свързана с тази традиция.
За ремонта на параклиса, в селото дошли майстори турци от Разградско. След като приключили, те събрали подхвърлените в извора монети и си тръгнали. По пътя направили зверска катастрофа, но по чудо останали живи. Разбрали, че това е поличба и само след няколко дни се върнали обратно да оставят откраднатите монети.
През последните години, хората все по-често посещават аязмото да търсят излечение. Изворът се намира в северозападната част на селото – в неговите покрайнини. Многогодишна традиция е на 21 май, в деня на Светите Константин и Елена, край параклиса да се слага курбан.
Благодарим за информацията и снимките на Владимир Стойков!