Валентин Княжевич – живата енциклопедия за Търговище

Той познава района на Търговище като дланта си. Има блестяща памет, непрестанно допълва знанията си, с радост ги споделя, а междувременно разпалва родолюбие и дава ценни житейски уроци на учениците. Представяме ви Валентин Княжевич.

Кой е той

Валентин Тодоров Княжевич е роден на 1 септември  1957 година.  Според него това е сакрална дата, защото според християнското летоброене тогава е създаден светът. Семеен, с две деца. Работи като учител по физическо възпитание във II СОУ „Проф. Никола Маринов”. Има три висши образования: Начална педагогика,  Физическо възпитание и спорт и има магистърска степен по история – „Античност и средновековие”.

Повече от 30 години се занимава с краеведска дейност. Има над 50 статии в местния печат и сп. „Генеология”. Автор е на книгите  „История на скаутското движение в България” и „Книга за с. Дългач и неговите хора”. От 1997 г е в скаутското движение. Основател и скаут мастър на клуб „Герил войвода”, който за кратко време става един от водещите клубове в България. Член на УС та Българската скаутска организация. През 1985 г. завършва курс за планински водачи и ръководител на екскурзионно-туристически групи.  Един от основателите и деен участник в Патриотичен клуб „Възраждане”- гр. Търговище.

Валентин Княжевич

Валентин Княжевич споделя за…

Краеведската дейност

Според мен, една национална история се гради на базата на краеведските проучвания. Още като студент ми направи впечатление, че когато ти дадат да напишеш дипломна работа по някои глобални въпроси, много лесно се пишеше. Когато започнах да работа по някои местни събития и личности се оказа че е много по-трудно. Много по-лесно е да пишеш за произхода на българите, например, 100 разработки, 100 различни мнения и всичките са верни. В краеведската работа има едно по-особена тръпка – отиваш и на място се докосваш до това, за което пишеш. Давам пример с едно от последните ми изследвания за река Врана. Говорих с хора от с. Тъпчилещово, за да разбера какво знаят те, кой от притоците смятат за главен, а после да отида на място до „хайдушкото кладенче” откъдето се смята че тръгва реката. Просто краеведската  дейност е една изследователска дейност, защото там не можеш да говориш и пишеш ангро. Все още има живи хора, които помнят от разказите на своите предци за дадени личности и събития и ти не може да не се съобразяваш с това. За разлика от другите изследвания, при които стоиш в библиотеката или архивите и умуваш за някои дати и събития и документи, то тук има пряк контакт. Най-трудното в краеведската дейност е че няма документи. История имаме, когато имаме документ. В краеведската дейност няма или много рядко можеш да откриеш някакъв документ или надпис. В повечето случаи има разкази, предания, легенди, и трябва да ги намериш и да ги докажеш тия предания. Легендите са един от първите опити за писане на история, макар и наивно. И за да може една такава „наивна история” да стане истинска история, ти трябва да намериш съответните документи и материали, за да я докажеш. И тука е трудното, но и сладкото в краеведската дейност, че ти започваш да издирваш хора, да се срещаш и разговаряш с тях. Тия хора ти разказват истории и случки, които са чували от своите родители, баби и дядовци, неща които действат на „тънката струна” на душата на човека. Когато започнах да работя по историята на село Дългач, съвсем случайно попаднах по дирите на един много известен български хайдутин – Кара Танас. Много хора го споменават, но всъщност никой не знае нещо конкретно за него. Мен по принцип много ме вълнуват неща които са загадъчни, които не са добре обяснени. Това е тръпката – да тръгнеш да търсиш нещо, което другите не знаят. Това ме накара и да се задълбоча върху делото и съдбата на войводата Кара Танас. Това е което ме привлича в краеведската работа – да откриеш и да се докоснеш до неизвестни никому до този момент личности и събития.

Скаутското движение

Скаутската идея е една хубава идея, възникнала в началото на миналия век. За нейн основоположник се смята офицерът от британската армия сър Бейдън Пауъл. Като участник в Бурската война той се докосва до много интересни неща от живота на племената банту и зулуси. Той е озадачен и впечатлен от тяхното умение да оцеляват в най-трудни условия и ситуации и започва да изучава именно тия техни умения – да оцеляват. След време, той решава да предаде наученото на подрастващите поколения. И така на 1 август 1907 г. той провежда първия скаутски лагер с децата на свои приятели. Тази идея твърде бързо прониква в България и ген. Винаров е първият, който започва да я разпространява и през 1911 г първият скаутски лагер е вече налице.

Валентин Княжевич

Аз не съм първият, който прави опит да възроди скаутското движение в Търговище. Преди мен такъв направи учителят по литература в ОУ „Хр.Ботев”  Петър Асенов и Красимира Ганчева, които направиха такава група. Даже и участваха в един скаутски лагер в Копривщица. За съжаление, там искрата бързо угасна. По същото време аз работех с ученици по т.н. „експедиционни отряди” под егидата на тогавашното Туристическо дружество. Именно тогава видях, че тази организация предоставя много повече възможности за обмен на опит, най-вече. Става дума за скаутските лагери, където децата контактуват и обменят опит и знания в тази насока. И вече 20 години поддържаме тази идея и я доразвиваме с децата от скаутски клуб „Герил войвода”. И мога да кажа, че за тези години клубът се утвърди като един от най-добрите и дейните в България. Много новосъздадени клубове търсят нашето сътрудничество и  опит в изграждането на своите структури.

Клуб „Възраждане”

Според мен, краеведската наука, скаутското движение и клуб „Възраждане” имат своите допирни точки. При основаването на клуб „Възраждане” идеята беше да популяризираме и възродим историята на нашия край, каквато е ролята и на краезнанието, и в същото време да привлечем младите хора към всичко това, което пък е една от идеите на скаутското движение. И аз мисля че в доста мероприятия умело използваме това.

За мен участието в клуб „Възраждане” е нещо много специално. Чрез него спомагаме за запазването на историческата памет, като възпроизвеждаме отделни събития от нашата история. Винаги съм правил разлика между патриотизъм и патриотарство. За мен разликата е в демагогията. Патриотарството е нещо, което се опитваш да го доказваш. Патриотизмът не трябва да го доказваш, а да го показваш. Всичко останало е показност и демагогия. Патриотизмът е да живееш, да работиш за държавата си, за народа си. И според мен няма по-добър начин да сториш това именно чрез тия три неща.

Валентин Княжевич

За мен работата в клуб „Възраждане” дава една добра възможност да популяризираме именно тия личности и събития, които излизат на бял свят чрез краеведските проучвания. Да направим хората съпричастни към събитията и да им дадем една що-годе автентична представа за тях чрез възстановки на различни събития от историята ни. Това е една доста трудна задача, защото цялата тежест за екипировката, въоръжението и оборудването пада на плещите ни, без да получаваме помощ отникъде, но пък тръпката от участието в едно такова събитие е неописуема.

Семейството

Мога да кажа, че аз съм един щастлив човек. Имам прекрасно семейство и всички мои начинания, независимо в коя област, са срещали винаги подкрепа. Всъщност първите ми скаути бяха синът ми, дъщеря ми и жена ми. Обикаляхме с палатките по реки и язовири. Вярно че прекалено многото ми ангажименти и отсъствията от дома  понякога им идват в повече, но винаги съм срещал разбирането и подкрепата им. Винаги съм се старал да предам този възрожденски дух и на децата си, защото патриот, скаут не се става. Ти се раждаш такъв. Това са неща, които се формират в най-ранни години. Всичко, което правя сега със скаутите, аз съм го правил с моя дядо – да ловим раци, да си напалим огън, да ги изпечем.

Валентин Княжевич

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>