Градската градина на Попово се простира в източната част на града и ако пътувате по направлението Варна-Плевен лесно ще я забележите. Сега ще ви разкажем за нашата разходка там 🙂
Идеята за нейното създаване хрумва на поповчани още през 1902 г. Стремежът за по-европейски облик не е подминал и Бялото градче, както го наричат мнозина. Още с влизането в градината, пред погледа ни се ширна чист и подреден парк, от който лъхат тишина и спокойствие. Песента на птиците и чуруликането на чешмите и фонтаните във виенски стил допълнително засилиха усещането, че се намираме на истинско място за отдих.
Красивият портал подсказва, че мястото е добре поддържано, а табели напомнят на посетителите, че чистотата е и тяхна грижа. Второто, което грабна погледа ни бяха майките с бебешки колички, бащи, баби и дядовци с проходжащи и проговарящи слънчица и най-важното – никакви кучета. Специално указание забранява достъпа им. Всичко това е знак, че мястото е добър избор за семейна разходка.
Зад всеки завой на градината се разкрива приятна изненада. И няма как да е иначе, при положение, че паркът се развива повече от сто години. Едно от любимите места за снимки на посетителите е чешмата с плачещото момченце. Никой не помни кога точно е направена, но вече няколко поколения имат снимки до нея. Като шедьовър на скулптурата до чешмата е и фонтанът с трите жабки, който е още един от обектите, които будят интерес и любопитство.
Разходката ни продължи нагоре по широката алея, изпълнена с аромата на вековните борове. Тя ни отведе до голяма поляна с играещи деца и много детски площадки. Видяхме запазена каменна пързалка-слонче, останала непокътната десетилетия наред. На това място за игри и забавление се вижда как умело са съчетани традициите и модерното.
Непосредствено до полянката има малка естрада, където устройват концерти или училищни спектакли. През 2011 г. градина е обновена и в нея са направени няколко беседки и дървени мостчета, които обогатяват приказния сюжет, в който ще попаднете, ако я посетите.
В градината има и спортно игрище, открит басейн с кафене и уютно ресторантче, където може да се подкрепите. Настилката на алеите е асфалт, което е прекрасно за велосипедистите. Вечер паркът се осветява, освен това има и денонощната охрана.
Ако сте вярващи християни, не си тръгвайте без да запалите свещичка в красивия параклис “Св. Въведение Богородично”:
За десерт – още снимки от парка, които съвсем да ви очароват:
