Садина – землището на чешмите

До преди 30-40 години село Садина, Поповско е било известно и с 38-те си чешми

„Навремето, кажи-речи във всеки дол имаше чешма. Градели предците ни!“ Така започва разказа си за селските чешми Пеньо Стоянов. “Една от известните чешми в Садина е тази във Вълчи дол – да се дивиш и питаш как са возели камъните за строежа й до това стръмно и усойно място?! Само дядовците ни и биволите им са могли да извървят и издържат на този път” – разказва той.

valchi_dol

Чешмата във Вълчи дол

Чешмата във Вълчи дол е с две корита. На камъка над чучура е издълбано слънце. На тая чешма са поели животните по сеитба и жътва, пладнували са под крушите стада. Наблизо, може би на километър, няма друга чешма. Сега чучурът сякаш брои последните си години. Част от водата се е отбила, коритата са пропукани. Едва ли някой ще се хване да помогне на сиротната чешма. Наоколо нивите са изоставени, глогината и трънката са притиснали земята. Даже пътеката за чешмата трудно се улучва, къпинак и бурени я крият.

За всяка чешма камъните возели от Дивисила, това е местност между днешните разградски села Езерче и град Цар Калоян. Местният камък не ставал за градеж на чешми, тъй като лесно се ломи от студа.  А тоя от Дивисила, бил неподвластен на времето.

12924494_10209196379928149_4872384631627543638_n

Чешма Кичук припек

Днес, повечето  от чешмите на Садина са потънали в забвение – разхвърляни корита, разместени камъни, иманяри са разбили основите им. В такова състояние е Драгановата чешма, чешмите в местностите Копанлък, Мочурлук, Голямата гора, Нисината, на Волското пладнище.  Няма и помен от чешмата в местността Сврачище или тая до Даулджиевата горичка.

Казват, че някога предците ни градели чешми, поддържали ги, щото имало много добитък. Оре стопанинът от тъмни зори и на пладне трябва да напои конете или кравите.

Много от чешмите на Садина са правени за “добро”. Баба Иванка, например, загубила стопанина си в “Голямата война”, продала една нива и поръчала да изградят чешма. И останала Бабината Иванкина чешма. Тъй останало и името на Кара Юмер, който изградил чешма в местността Орлес, почти на непристъпно място.

През 1995 г. са възстановени две садински чешми – Парчевата и тая до шосето за с. Ломци. В следващите години все няма и няма средства. Но не бива да забравяме думите на мъдреците, че „чешмите са паметта на едно село“. Това са били хора от друго време. А нашето време твърде разсеяно приема тая мисъл, а някои даже я вземат на подигравка.  Но живеем в друго време, други нрави…Уви…

Благодарим за снимките на Пламен Събев и на Анатоли Анков!