Кога и как е възникнал Търговищкият панаир

Предстои да открием 240 издание на традиционния пролетен панаир. В настоящето той носи името „Изложение Търговище 2017“ и се провежда в залите на Художествена галерия "Никола Маринов". Но нека да видим как е започнало всичко.

Най-ранните сведения за Търговищкия панаир са от средата на 18 век. Различни предания разказват, че в първите дни на май в Ески Джумая (дн. Търговище), се събирали хора от целия регион и организирали конни надбягвания т. нар. кушии. Те се редували с угощения, пехливански борби и увеселения, които продължавали цяла седмица.

През годините започнали да идват все повече хора. В почивките между надбягванията те договаряли замени и продажби на жребци и кобили. Покрай конете посетителите на кушията започнали търговия и с едър и дребен рогат добитък, която особено се засилила след появата на прекупвачите на едро. Постепенно се включили производители и търговци на селскостопански произведения, започнали да изнасят за продан стоката си и занаятчии от града: сарачи, грънчари, абаджии. С времето запристигали търговци от близо и далеч, за да предлагат стоките си. В един момент събитието станало толкова голямо, че не се събирало в града. Местните потърсили съдействие и помощ от русенския валия Мидхат паша. Той дал разрешение и определил мястото на панаирното градче да бъде на 2 километра северно от града.

panair_1

Снимката е от фонда на РИМ – Търговище

То било забележително по размерите си, дори и за днешните схващания. Територията на панаира била разделена от “улици” на 23 правилни четириъгълника – “квартали”. Във всеки квартал имало по 46 места за дюкяни от по 40 кв. аршина. Местата покрай оградата (144 на брой) били по-големи – по 96 кв. аршина. Общият брой на дюкяните достигал 1202, изградени еднообразно от камък, кирпич и дървен материал и покрити с керемиди. Мидхат паша искал в центъра да се изгради джамия и кервансараи в четирите ъгли. Идеята му не намерила реализация. В източната част на панаира се намирал ханът на Алекси с гостилница, 40 стаи за нощувка и обори за добитъка. Имало няколко кладенеца и фурни за хляб.

panair_2

Снимката е от фонда на РИМ – Търговище

Въпреки че конните състезания се провеждали до към 1840 г, останала жива традицията панаирът да се нарича “кушия” и да започва с т. нар.“хайван пазар”, който дава сериозен тласък за развитието на скотовъдството в региона. Дори по резултатите от него се прогнозирал и стокооборотът на целия панаир.

Провеждането на Ескиджумайския панаир прекъснало по време на Руско-турската освободителна война и последвалите я съдбовни за България исторически събития. По време на отстъплението на турските войски, населението на града и многобройните бежанци станали жертва на башибозушко клане, обири и насилия. Опожарени били българската махала по десния бряг на р. Врана, градската чаршия и панаирното градче. Загинали около 500 мирни жители, изгорели десетки къщи и над 400 дюкяна и складове със стоки.

Но още в началото на 1880г. финансовият министър на Княжество България, Григор Начович, внесъл предложение за възстановяването на панаира. Княжеският указ, с дата 10 януари 1880 г., постановява да се провежда ежегодно “търг” в Ески Джумая. Определена била и дата за откриването му – 1 май (14 май по нов стил) и продължителност – 8 дни. Русенският губернатор бил задължен да увеличава полицейската и военна власт в града през това време, а за изпълнението на указа отговарял лично министърът на финансите.

Такава, накратко, е историята за началото на Търговищкия панаир – традиция, продължила повече от две столетия.

 

Използвана е информация от вестник “Ески Джумайский панаир” – извънредно издание на Варненския научно-технически музей от м. май 1994 г. В него, под редакцията на Св. Божинов, М. Жечева, Св. Аврамова, П. Стоянова са публикувани за пръв път много исторически източници по темата, неизвестни дотогава на широката публика. Подробна информация ще намерите и на сайта на Община Търговище www.targovishte.bg