Надя Асенова: Публиката в Търговище не позволи театърът да изчезне

Надя Асенова е част от трупата на Драматичен театър – Търговище. Завършила е специалност „Режисура” в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, работила е като режисьор в театрите в Габрово, Казанлък, а в благоевградския театър за кратко е била и директор. Печелила е и голямата награда за изкуство и култура на Община Търговище. Срещаме се с нея за кратко интервю, ден преди премиерата на поредния й спектакъл с търговищкия театър – комедията „Кастинг”.

Кога решихте, че ще се занимавате с театър? Това ли беше детската Ви мечта?

След обичайните детски желания – да бъда лекарка или да стана учител, театърът беше третото нещо, което пожелах и оттогава не съм имала никакво съмнение. Само че исках да стана актриса, разбира се.

Коя беше първата Ви постановка като режисьор?

Първата ми постановка на професионална сцена беше в Перник – „Принцесата и свинарят“. А първата софийска – в Театър Българска армия – „Последни поръчки“. Всъщност, този сезон е 20-ти поред, в който съм на сцената.

Какво за Вас е театърът? На какво Ви научи?

Театърът за мен е всичко. Животът ми може да се раздели на: семейството и театърът. Но тъй като семейството е всъщност театрално семейство, оказва се, че театърът ми е всичко.  

Следващият въпрос е по-скоро личен, но все пак – какви са отношенията Ви с автора на пиесата Камен Иванов?

Камен Иванов е мой съпруг и ние сме заедно повече от 20 години. За мен е удоволствие да работя с него, защото той е много талантлив и като актьор, и като автор на текстове и диалози. Освен това е преподавател в НАТФИЗ, работи методично, последователен е и е истински полезен за себе си и за колегите.

Това пречи или помага на работата Ви? Имате ли случаи, когато се налага да проявите твърд характер и кой обикновено печели „двубоя“?

С Камен се работи чудесно. Естествено, имаме спорове около общите ни проекти, но ги решаваме в полза на работата. Сещам се за онзи виц, в който актьор и режисьор спорят и стигат до: хайде вкъщи да се разправяме.

Съпруга, майка на близнаци, работеща жена и то успешна. Как се справяте с всички тези роли и за какво не Ви достига време?

Преди малко казах, че театърът е всичко, но от всичко най-важното са двете ни момичета, които преди броени дни навършиха пълнолетие. Те имат отношение към театъра, били с нас на сцената и обичат изкуството. Лия, която завършва поп и джаз пеене, е автор на музиката в „Кастинг“.

Кое е онова, което продължава да Ви задържа в театъра?

За мое щастие, аз си обичам работата. Когато работя, аз съм щастлива. Когато съм извън театъра, тогава ми е празно и пусто.

„Кастинг“ е седма поред постановка, осъществена съвместно с търговищкия драматичен театър. Защо отново избрахте да работите с този екип?

Чувствам се добре тук. Харесвам сцената, харесвам екипа, с който се работи. Директорът, Петър Петров ми дава възможност да правя проекти, които невинаги успявам да предложа на други места. Например Шекспир, извънстоличните театри рядко поставят Шекспир, защото смятат че не е толкова комерсиален, колкото една съвременна комедия, или че няма достатъчно средства, или че ще бъде скъпа продукция. Докато ние с Петров успяхме два пъти да поставим Шекспирови пиеси – “Сън в лятна нощ” и “Напразни усилия на любовта” – и аз съм много доволна, защото това е едно море от послания.

Как подбирате актьорите и каква точно е работата на режисьора?

Иска ми се да кажа, че режисьорът „кара влака“, но понякога той „дърпа каруца“. На практика, режисьорът трябва да измисли всичко. Трябва да има своето решение, да провокира артистите и да ги поведе по пътя. Често се шегуваме, че режисьорът е слепец, който води слепи, защото никога не става точно това, което си си представял в началото. Идеята търпи развитие и крайният резултат е още по-добър и още по-богат.

Театърът е колективно изкуство. Това е изкуство, което се прави от съмишленици. Актьорите подават идеи към мен, аз – към тях, получава се естествено взаимодействие, което „ражда“ крайния продукт. Правилното разпределение на ролите е 50 процента от успеха т.е., ако режисьорът си подбере правилно екипа, тогава има гаранции за успех. Другото важно условие е текстът. Така че при нас авторът е много важен, както и артистите, но отговорността е на режисьора. Той трябва да събере всичко в един краен продукт. Театър без режисьор не става.

Кога една постановка е успешна?  И как се измерва успехът в театъра?

Успешна е тогава, когато има смисъл в това, което се показва и когато то достига до хората. Публиката е най-голямото мерило. Театърът е възникнал за публиката и ако той не достига до нея, какъв е смисълът от неговото съществуване?

Има ли нещо, което искате да кажете на търговищката публика?

Искам да благодаря на търговищката публика, която винаги откликва не само на моите проекти, а и на всички театрални събития. В трудните условия на прехода, който беше безкраен и не знам дали е свършил, публиката не позволи този театър да изчезне. И това е огромната й заслуга.

В Търговище има хора, които обичат театъра си и не го изоставиха. Искам да ги поканя на тази комедия, която ние правим за тях! Актьорите на „Кастинг“ – Камен, Геро, Люси и Грета ще им предложат забавление, ще им предложат разтоварване и ще ги провокират към размисъл.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>