Лагерният огън

Лагерният огън хвърля отблясъци по лицата на младите приключенци. Дванайсетте скаути са се събрали около своя водач Валентин Княжевич, който единствен знае къде се намират сега. А те са само на 70 километра от Търговище, в красивата и живописна долина на Буюк дере (Голямата река), недалеч от поповското село Иванча. Тук преди време е била разположена ученическа база за военно обучение. Днес в местността е изградена екопътека „Голямата река“.

Избрахме дестинацията с намерението да избягаме от градската жега, а и защото сме чували за девствената красотата на това място. Отправна точка на нашето пътуване е гр.Търговище. Движим се по главния път за София и следим за отбивката към Попово. Малко преди да влезем в Антоново, се отклоняваме надясно и тъй като липсват указателни табели, спираме да попитаме местните за посоката. Разбираме, че сме „само направо“ и че „ще я намерим“.

Намираме я. След като сме преминали през две недотам оживени села – Семерци и Пиринец, спускаме се до най-ниската част на местността и пред очите ни се открива красива гледка – бистрата и пълноводна Голяма река с изградените по бреговете й биваци и палаткови лагери. Реката извира от язовир Ястребино и на нея се намира най-големият водопад в региона.

Паркираме на първото разширение и поемаме пеша срещу течението. След всеки завой картината пред очите ни се променя – дълбоки вирове, бързеи и красиви скални образувания са само част от изненадите, с които ни посреща Голямата река. Изградените дървени мостчета и наблюдателната кула са сред „допълнителните екстри“. Не липсва и водна тепавица, която освен за пране, може да се използва и като джакузи. Особено оживено и шумно е около волейболното игрище.

Откриваме лагера на скаутите по носещия се оттам младежки смях и глъч. Следвайки техния водач продължаваме нагоре по екопътеката и стигаме до Разрушения мост. Преди .. години придошлата вода го е съборила, което затрудни достигането ни на отвъдния бряг. Въпреки това, по-смелите преминаха по него, а останалите прекосихме по речното дъно.

След близо 5-километров преход стигаме до хижа „Незабравка“, (надморска височина 245м.). Спираме за кратка почивка под сянката на голям, стар дъб. Край нас тече реката, но тук водите й са много по-спокойни и бистри и оставят у нас усещане за спокойствие и безметежност.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>