Денислав Янев, режисьор: Мисията ми е чрез това, което правя на сцената, да поправям грешките на обществото

Денислав Янев е най-младият режисьор в трупата на Драматичен театър Търговище. През януари ще излезе и първата му постановка на Търговищка сцена – „Лоши деца“ от Михаела Михайлов.

Дни преди премиерата, разговаряме с Денислав за всички онези „случайности“, които го доведоха дотук.

Чудите се, кой е Денислав Янев? Той е 23-годишен, роден и израснал в Търговище. Горд възпитаник на езикова гимназия „Митрополит Андрей“, където реализира и първите си опити в режисурата. През 2013 година създава филма „Училищни ужаси“. После прави първото по рода си представление в пътуващ влак, а преди няколко месеца се дипломира по специалността Театрална режисура в НАТФИЗ.

Кога разбра, че театърът е твоето призвание?

Всъщност, интересът ми към театъра се корени доста назад във времето.  Първите ми представления пред  публика са от периода на основното училище. Събирах  приятелите си от блока и разигравахме сцени от приказки. Аз разпределях ролите, обяснявах на актьорите как да се държат, как да променят гласа си и други важни неща. После подреждахме пейки и представлението започваше. Естествено, продавахме и билети – на символични цени, а приходите отиваха за сладки и бонбони. Така започна всичко.

После какво? Тези пориви явно не си отидоха?     

Не, не си отидоха. Същинското си проявление намериха в Езиковата гимназия. Там имах възможността да пиша пиеси на английски, по маниера на Чосър, които после представяхме на площада пред театъра. Разбира се, имах огромната подкрепа на директора Атанас Цанев, както и на учителката ми по английски Рени Стоименова. Благодарен съм на средата, която имах там. Тя беше като инкубатор на идеи и, което е по-важно, имаше възможност тези идеи да бъдат реализирани. След като затвориха гимназията, в опит да преборя мъчната носталгия се шегувах, че това е моята потънала Калиманица, от която ще черпя вдъхновение и след време.

Това ли са хората, които предопределиха пътя ти?

Ако приемем, че Рени Стоименова ми беше първият катализатор в тази посока, то осмислянето на въпроса: „С какво точно искам да се занимавам?“ се осъществи по време на работата ми в Драматичен театър Търговище. Директорът Петър Петров, незнайно защо, ми се довери и ме назначи като координатор и преводач на Международния фестивал „Вълшебната завеса“.

И така, докато бях все още ученик, аз „потънах“ в процесите на изграждането на един театрален спектакъл. Видях как работят тези хора, как се увличат, как от един литературен текст се изгражда съвършено нов свят.

Гледайки репетициите на Николай Гундеров и на Владимир Петков, когото приемам за мой същински театрален учител, аз разбрах, че театърът е моята мисия. Вярвам, че  чрез това, което правя на сцената мога да коригирам някои грешки на обществото и да накарам хората да се замислят върху темите, които поставям.

Спектакълът, върху който работиш сега, част от тази мисия ли е?

Спектакълът „Лоши деца“ съдържа много въпроси, на които трябва да си отговорим, но най-вече: „Кое поражда насилието?“ и „Кой е механизмът, който прави хората агресивни един към друг?“. Не искам да свеждам проблема до махленско разбиране за съдебен спор, където се обвиняваме и сочим с пръст.  Но, ако успеем да разберем какъв е моделът на това поведение, може би, ще преосмислим и някои свои убеждения, ще се разделим с някои представи и илюзии, ще станем малко по-емпатиращи и по-разбиращи.

Ако всичко това се случи на зрителите, които гледат спектакъла, те ще излязат с една идея по-осъзнати хора. А осъзнатият човек е готов да променя, да действа. Може да не знае какво трябва да прави, но поне знае какво не трябва да прави. И вече да търси начините как то да бъде коригирано.

Избрал си много сериозна тема. Чувстваш ли се уверен?

Темата за насилието е особено актуална днес и аз черпя от моя собствен опит и от опита на приятели. Съпоставям различни гледни точки, защото в спектакъла има сблъсък на гледни точки, и предоставям на зрителя възможността да избере на кого да се довери.

Чувствам се уверен дотам, докъдето нещата, които съм правил в Академията също не са били леки като материя. Дипломният ми спектакъл е „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на Тенеси Уилямс. Работил съм и върху „Бели нощи“ на Достоевски, така че сериозните предизвикателства пред работа с такава тема не са ми непознати. По-важното е, че тя носи големия въпрос, който ме води. А щом той ме води, ще намеря верния ход.

Да завършим с няколко думи за екипа, с когото реализираш последния си проект.

Работя с най-младите членове на трупата. За много от тях това също са първи стъпки на професионална сцена. И това прави нещата не по-трудни, а напротив – много по-ентусиазирано всички ние пътуваме, влизаме, опитваме, не се притесняваме да грешим, докато открием „кое е“, отърсвайки се от „кое не е“. И, разбира се, когато имаш толкова страхотни хора до себе си, съмненията, които изпитва всеки един творец със сигурност са по-малко.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>