Винарят Светослав Пенчев: Бизнесът в Търговище изисква доза лудост

Как една мечта се превръща в реалност и как един човек избра виното за своя професия. Всичко това ще разберете от интервюто със Светослав Пенчев - собственик на Винотека „Безо“в Търговище

На Трифоновден разговаряме със Светослав Пенчев. Роден е през 1972 в град Търговище. Завършва специалност „Вина и спиртни напитки“ в Лондон, успоредно с това изкарва курс за сомелиери с право да преподава тази наука. Светослав е фигура и специалист по виното в родния си град. Изключително уважаван за експертните си познания в това твърде сложно поле. Неговите дух и приветливост, комбинирани със силното му желание да развие бизнес, са всепризнати и много ценени. Собственик е на два магазина за вино в Търговище.

Разговаряме в магазина до огледалото. Седнали сме край две бъчви, които служат за маса, а върху тях искрят две чаши с червено вино.

Наздраве, Светльо, спомняш ли си първия досег с виното?

Като всяко дете – покрай сезонните семейни работи по лозето и после в мазата, докато се правеше. В интерес на истината, баба ми по бащина линия, беше много взискателна и може би тя е била причина баща ми да прави хубаво вино (макар че като във всеки български дом „домашно лошо няма”). А не беше само това, ами и притичването набързичко до мазата всяка вечер с каничката за семейната трапеза…

Светослав ПенчевКога разбра, че винарството ще се превърне в твоя професия?

Сблъсках се за първи път професионално с виното още през 1997 г., когато започнах търговия със спиртни напитки и се реших да пробвам и с виното, но се оказа по-сложно отколкото изглеждаше. Началото беше лесно – вино се купува много, но в активния зимен сезон. Със затоплянето на времето, започват проблемите и първите финансови загуби. Тогава си казах, че ще се захвана с продажба на вино едва когато знам повече за него и по-конкретно: как да го съхранявам и опазвам.

Вярно ли е, че българските вина са международно признати?

Абсолютно вярно е! Трябва задължително да отбележим, че в България имаме много добре подготвени специалисти, които могат да сътворят чудеса! Въпросът обаче вече опира до това: може ли българското вино да се продава на реалната му цена? Защото, в края на краищата, виното не е само поезия и идея, а бизнес, от който трябва да се хранят много хора по веригата на производството му – от лозари и берачи, транспортни фирми, работници в избите, технолози, маркетинг, складове на едро, продавачи, сервитьори и не на последно място – вие журналистите. И всичко това в името на клиента и неговото качествено удоволствие.

Кое е съвършеното вино и каква е тайната за производство на качествено вино?

Не мисля че има точна дефиниция която да може да определи кое вино е съвършено. Освен добре отгледаното грозде и добре направеното вино, може би се откроява балансът в стила на дадено вино. Защото, както не можем да съпоставим и кажем кой е по-добър от състезателите по гимнастика, шахмат и борба – това важи с пълна сила и при виното.

Важно ли е хората да ценят и да познават качественото вино?

В това море от изобилие което се наблюдава в последните години в предлагането на вино в България, смятам че е не само важно но и необходимо за консуматора да изгради в себе си култура и стандарти за качествена напитка, защото това ще му спести и средства тъй като пробването на сляпо или купуването само на „промотирана” стока доказано си остава доста скъпичък експеримент.

Винотека Безо

Защо предпочете Търговище пред Лондон?

Животът, смятам че е като везна – на едната страна можеш да имаш нещо повече, но от другата ще олекне. В това са убедени всички, които са живели и работили в чужбина, но то важи с пълна сила и за нашата родина. И тук има доста неща които липсват и могат да се подобрят, но определено смятам, че животът в България е доста динамичен и интересен което да, понякога ни идва в повече, но…може и да се окаже вярно за камъка и мястото му.

Какво от наученото в Англия ти е полезно на родна територия?

Много! Относно виното, там се научих да бъда възможно най-безпристрастен и да го оценявам по неговите си достойнства, а не според моите желания и вкусове. А за живота изобщо – научих се на повече толерантност и търпение.

Трябва ли известна доза лудост, за да се занимаваш с вино в малък град като Търговище?

Напоследък с какъвто и малък бизнес да се занимаваш в Търговище или в Попово се изисква доза лудост, а особено пък и с вино, но както и при всички други останали сектори в хранително-вкусовия бранш, в малкия град натискът от големите хранителни вериги е огромен и ни поставя пред невероятни изпитания. Именно заради това смятам, че колкото по-образован, запознат и ценящ е крайният клиент, толкова повече шансове имат малките и семейни бизнеси, не само за оцеляването им, а и за евентуалния просперитет в града ни. Защото аз продължавам да вярвам, че Търговище е прекрасно място за живеене, с прекрасни и усмихнати хора. Просто се огледайте наоколо и ще се уверите сами! Именно и затова, нека на този ден всички си кажем наздраве защото това е празник не само на лозарите и винарите, а и на целия ни град.

 4

3

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>