Виенският готвач от Търговище

Може да го наричате човека с много лица. Може да кажете, че е артист и няма да сбъркате. Интересно, колко от вас се сетиха кой е мъжът, който се усмихва от снимката?

Със сигурност, ако сте посещавали ресторант „Мизия“ в началото на 90-те, сте го виждали да се появява на дансинга и да привлича вниманието на всички с изпълненията си. Без значение дали ще е цирков номер или нещо музикално – всичко е на ниво. А най-големият трик е, че ястията в чиниите на гостите също бяха негово дело.

За по-младите читатели ще кажем, че това е Даниел Кирилов. Той беше явление. Не, поправка: Той беше стихията на Търговище в онези времена, когато нямаше кой знае колко много места за развлечение. Даниел от готвач се превръщаше ту в певец, ту в цирков артист със своя кристал баланс. Често излизаше със сервитьорската количка и готвеше пред посетителите в ресторанта. Всичко това постигаше с много репетиции. Позволяваше си, така да се каже, да развлича търговищенци по начин, който бяха виждали само по телевизията или в елитните заведения от веригата на бившия „Балкантурист”.

Познаваме се от много години, но така и не знаех, защо този толкова артистичен човек е избрал професията готвач. Срещнахме се преди месец и докато хапвахме суши в ресторант „Булевард” го попитах:

Защо реши да станеш готвач? 

Реших да съм тарикат и да изкарам леко казармата. От по-големите момчета знаех, че в кухнята е скътано и винаги си нахранен.

А после?
После ми хареса.

Имам предвид след казармата…
Отидох в завода за безалкохолни напитки. Там потърсих работа, защото кухнята им беше нова, а и си мислех, че като единствено момче сред леличките ще минавам по-леко с работата.

Така ли се случи?

Не, оказа се, че там е и съпругата на Тодор Янакиев, който по онова време държеше бар „Космос”. Тя му казала, че искам да ставам готвач. Той се свърза с мен и ме взе на работа.

После се отплеснахме в разговор за годините в „Космос”, „Балкан” и накрая „Мизия”. Припомнихме си някои от стотиците атракции на Даниел и стигнахме до момента, в който той реши, че ще заминава за чужбина.

Защо Виена?

Знаеш, вече бях женен, с дете. Така наречената демокрация ни донесе много финансови проблеми. Със Симеон (общ приятел) решихме да заминем за Германия. Обаче ни дадоха визи само до Виена.

И от там?

Започнах да си търся работа в Австрия. Нямах никакви пари, освен едни сто марки, които бях скрил в маратонката. Точно толкова струваше пътят обратно.

Как намери работа?

Обикалях пеш и влизах на всяко едно място, на което мислех, че ще мога да започна.

Спомняш ли си ресторанта?

О, да. Казваше се „Етап“ и го държаха турци.

Така ли започна новият етап в живота ти?

Може да се каже. Работих там известно време и ме харесаха. Отвориха ресторант в Истанбул и ме взеха там. Не съм от хората, които се задържат дълго на едно място.

В този смисъл си човек на…?

Промяната.

Когато се появи нова идея?

Хващам се здраво за нея.

Каква беше кухнята в Истанбул?

Колкото по-южна, толкова по-темпераментна е кухнята. С повече подправки и аромати.

Кое определя начина на приготвяне на храната?

Мисля, че темпераментът на местните хора.

Можеш ли да познаеш какви са клиентите според това каква храна предпочитат?

Да, само по поръчката мога да определя какъв е човекът.

Дай един пример.

Русите жени, например, избират нещо, което им звучи странно. Тя е руса. Но не е руса от само себе си.  Тя е руса, за да бъде оригинална.

Не разбирам съвсем добре какво имаш предвид?

Ако например има шницел и Кордон блю, което е почти същото, русата жена ще предпочете Кордон блю-то, защото звучи по-различно.

А ако не е жена?

Значи е гей.

Разсмяхме се след този отговор. Макар това да беше най-обикновена статистика, с Даниел нещата стават някак необикновени. Той успява с интонация, жестове и изказ да направи разговора интересен.

Все пак е забавно да си готвач?

Бих казал, че е голямо напрежение и изисква хладнокръвие. Работих в най-старата пицария във Виена. Кухнята ми беше едва четири квадратни метра, а сме правили обороти колкото и в големите ресторанти. Понякога съм си тръгвал от работа и са ми се губили моменти от многото стрес.

Има телевизионни предавания, в които показват напрежението в кухнята. Така ли е в действителност?

Това е шоу. Ако човек гледа шеф готвачите и разбира от работата ще каже, че те не са на кой знае какво ниво. Според мен, не е добре младите хора, които искат да се захващат с тази професия, да се влияят от това, което гледат по телевизията.

Ти си главен готвач в италиански ресторант във Виена, нали?

Вече не съм.

Защо?

Ами не искам да бъда. Вече предпочитам да ми е по-спокойно. Тази работа е за по-младите колеги.

Каква е работата ти сега?

Спокойна (смее се). Сега правя едни специални неща и съм единственият във Виена, който ги прави професионално. Това са  равиоли с плънка, които са с подобрена от мен рецепта и са специалитет.

Специалитет е думата, която търсех в разговора си с Даниел. Самият той е специалитет с цялата си пъстрота. Около него винаги е шумно. Той предизвиква шума. Но не дразнещия шум, а онзи, който те гъделичка в стомаха и те кара да се смееш. Най-много му отива да бъде виенският готвач от Търговище и да прави специалитети.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>